AI вече се възприема като по-голям риск от климатичните промени
За първи път изкуственият интелект и големите данни заемат първо място сред бъдещите рискове, посочвани от експертите в годишното проучване AXA Future Risks Report 2026. Само година по-рано AI беше на четвърта позиция. Климатичните промени вече са втори в експертната класация, но остават най-голямото притеснение за широката общественост. Това не означава, че AI е доказано по-опасен от климатичните промени. Проучването измерва възприятията за бъдещите рискове, а не действителните финансови загуби от тях. И все пак промяната е показателна. Сред експертите, които определят AI като един от основните рискове, 54% го възприемат като бързо възникваща заплаха. Едва 9% смятат, че публичните власти са добре подготвени да се справят с нея.
Какво точно ги притеснява?
Когато грешката вече не е само човешка
Представете си компания, която използва AI, за да обработва клиентски заявки, да изготвя оферти или да оценява финансов риск. Системата може да спести часове работа, но може и да даде убедително звучащ, напълно погрешен отговор. Ако служителят забележи грешката, проблемът приключва дотук. Но ако решението се изпълни автоматично, последиците могат да бъдат съвсем реални – неправилно плащане, отказана услуга, нарушен договор или финансова загуба. С навлизането на автономните AI агенти въпросът става още по-сериозен. Това са системи, които не само дават отговори, а могат да изпращат съобщения, да обработват документи и да задействат операции. Една неправилна инструкция или погрешно разчетена информация може да доведе до поредица от действия, преди човек изобщо да разбере какво се е случило.
Киберизмами, лични данни и зависимост от доставчици
AI създава и нови възможности за злоупотреби. Измамниците могат да генерират убедителни съобщения, фалшиви гласове и видеозаписи, с които да подведат служители да преведат пари или да предоставят поверителна информация. Съществува и риск фирмени или лични данни да попаднат във външна AI система без необходимото разрешение. Друг проблем е зависимостта от доставчиците. Много компании използват едни и същи външни модели и облачни услуги. Ако възникне сериозна техническа грешка, пробив или прекъсване, последствията могат да засегнат едновременно множество организации. Не всяко AI решение може лесно да бъде обяснено. А когато една система откаже кредит, оцени неправилно клиент или допусне дискриминация, обяснението защо се е случило е съществена част от решаването на проблема.
Защо климатичните промени остават огромен риск?
Застрахователите от десетилетия оценяват щетите от наводнения, бури, градушки и други природни бедствия. Разполагат с исторически данни, модели и опит, макар климатичните промени да правят и тези рискове все по-трудни за прогнозиране. При AI ситуацията е различна. Технологиите се променят за месеци, няма достатъчно дълга история на щетите, а последствията от една грешка могат да преминат през множество компании и държави.
Не климатичният риск е станал по-малък. AI е станал по-труден за предвиждане и контролиране.
Кой плаща, когато AI сгреши?
Това е един от най-интересните въпроси за застрахователния сектор. Ако AI агент изпрати погрешно платежно нареждане, ако автоматизирана система допусне изтичане на лични данни или ако AI генерира съдържание, което нарушава чужди авторски права, кой носи отговорността? Компанията, която използва системата? Доставчикът на технологията? Служителят, който е одобрил действието? Отговорът зависи от конкретните обстоятелства, договорите и приложимото законодателство. Наличието на AI не освобождава автоматично фирмата от отговорност. Подобни щети могат да засегнат различни застраховки – киберзастраховане, професионална отговорност, отговорност на директори и управители (D&O), защита срещу измами, технологична професионална отговорност и обща гражданска отговорност. Но това не означава, че всяка съществуваща полица автоматично покрива вредите от AI.
Застрахователният пазар вече търси специализирани решения. Например компанията Harbor представя модел, при който първо идентифицира и контролира рисковите действия на AI агентите, а след това предлага покритие за определени оставащи рискове. Това е интересна посока – не просто да застраховаш последиците, а да се опиташ да предотвратиш грешката, преди тя да се превърне в щета.
Знае ли бизнесът какъв риск поема?
Все повече фирми използват AI ежедневно. За текстове, клиентско обслужване, анализи, оферти, обработка на документи и финансови решения. Но колко от тях знаят какви данни предоставят на тези системи, какви действия могат да извършват самостоятелно и кой носи отговорност при грешка? Може би точно тук е причината AI толкова бързо да се изкачва в класацията на бъдещите рискове. Не защото всяка употреба на технологията е опасна, а защото възможностите ѝ нарастват по-бързо от опита ни да управляваме последствията.
И ако една фирма използва AI всеки ден, въпросът вече не е само колко работа ѝ спестява, а дали разбира какъв риск поема.
